Българската музика

Не е чудно, че България винаги е привличала вниманието на света като истинско “музикално чудо”. Тъкмо по тези древни тракийски земи се е родил Орфей - легендарният герой на гръцката митология, син на музата Калиопа и цар Еагър (или може би на Аполон, който също е сочен като баща на Орфей). Той е живял през 6-ти век пр.н.е. и е сочен за най-великия музикант и поет на гръцката митология, чиито песни са омайвали дивите зверове и са карали дори скали и дървета да танцуват. Орфей е бил един от Аргонавтите, и когато корабът Аргон е трябвало да премине край Острова на Сирените, именно музиката на Орфей е спасила екипажа от омайване и смърт.

Трио "Българка"

Песните, които днес Трио “Българка” изпълняват, винаги са присъствали в живота на българите – в работа и почивка, във време на исторически подем и изпитания, в радост и мъка. Тази огромнa жажда за музика е спомогнала да се създават песни навсякъде и по всякакъв повод.

Традиционната българска народна песен е хомофонична – за един глас. Нейният ритъм и богатство варират от фантастичните за ухото на чужденеца височини до примитивно монотонните ритми. Повечето народни песни имат речтатив, декламацията е мелодична, а стиха изцяло следва мелодията.

Българските народни музикални инструменти са много и най-разнообразни. Те се делят на три групи: духови инструменти (кавал, гайда, дудук), струнни (гъдулка, тамбура) и ударни (барабани).

Българските гласове си остават неразгадана тайна. Не съществува разумно обяснение за изключителния диапазон на българския глас. Невероятният му звук беше световно признат, когато известната родопска песен “Излел е Делю Хайдутин”, в изпълнението на Валя Балканска, беше записана на златната плоча, изпратена като послание към Космоса на борда на Американската космическа станция “Вояджър” през 1977 г.

Сред най-ценните музикални съкровища на България се нареждат невероятните ни оперни таланти. България е дала на света някои от най-великите оперни певци на 20-ти век, пяли на най-престижните сцени пред очите на възторжена публика по целия свят – Борис Христов, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, и много други..

България се радва на истински бум в поп-музиката днес – появиха се много талантливи млади певци и състави, които са много популярни. Почти навсякъде се слуша бългрска поп-музика от много добро качество, а голям брой радио станции предават почти изцяло българска музика.

Друг известен музикален жанр, който е също много популярен днес, се нарича “поп-фолк” - състои се от най-разнообразни регионални стилове и смесица от стилове, с различен произход – популярната музика на етническите малцинства, напр. циганската, балканските музикални традиции на съседните страни, регионалната народна музика и др. Налице е пряка зависимост с музиката на Изтока, с турската и арабската танцова музика във фолклорната култура на всяка една балканска държава, и тази зависимост е съществувала векове наред. Сторонниците на “чистата музика” , обаче, оценяват поп-фолка като символ на културен упадък и проява на лош вкус.

Мистерията на българските гласове

Българската музика определено увеличи популярността си на запад в края на 80-те години, особено с издадените CD-та под заглавието “Мистерията на българските гласове”. Те съдържат хорови женски изпълнения с невероятни звукови качества и игра на гласа в гърлото – нещо много различно от добре познатото в целия свят “бел канто”. Удивителни изпълнения! Силни и резонантни, много интересна смесица от нещо екзотично и все пак добре познато.

Изпълнителките на “Мистерията на българските гласове” бяха многократно номинирани за наградата Грами, която спечелиха през 1990 г. С това, в края на 80-те години в САЩ и други страни, се сложи началото на ново отношение към “световната музикална култура”.